Фолк певецът Милко Калайджиев спечели приза за песен на 2009-а на Осмите годишни музикални награди на телевизия „Планета”. Изпълнителят на „За да те забравя” споделя в интервю за bliasak.bg емоциите от награждаването, както и други любопитни неща за себе си и за някои от своите колежки:
Милко, щастлив ли си, че все пак след толкова години те оцениха и ти дадоха статуетката за песен на годината?
Милко Калайджиев: Скоро бях с Борко (Борис Дали) на едно интервю и той ме попита кога съм взел последно награда. Това беше, мисля, през 1992 година, когато станах певец на година с дуета ми с Мира „ Хей малката”. И Борко като чу вика: „Олеее, толкова ли време трябва да чакам!” Трябва да се чака, хитът излиза рядко. През 2009 година тази песен „За да те забравя” намери мястото си. Всъщност хората ни правят песните хитове. Ние ги пеем, но те решават в крайна сметка.
Ти си от певците, които надушват коя песен ще стане хит и от коя млада певица ще стане звезда.
Милко Калайджиев: Това е така, защото знам какво се търси. Наистина ги надушвам тези неща. Винаги съм разбирал кое момиче има потенциал и кое няма. Имах едно момиче наскоро, което жестоко пееше, но няма харизмата, излъчването и обаянието, което имат другите мои колежки. Всички, които са били до мен, малко или много са прихващали от моето държане, начин на поднасяне на песен и са имали шанса да се докоснат до магията ми, ако щеш. Може да звучи хвалебствено, но е така. А пък и от моята уста как да звучи!
Спомняш ли си преди години как се запозна с Преслава или Анелия?
Милко Калайджиев: Работех с една група от Добрич и те ми казаха за малката Петя, че страшно пеела. Тогава Преслава беше ученичка в 9-10 клас. Певицата ни замина да работи в Дубай и трябваше някой да я замести. Тогава те докараха Преслава, която още не беше завършила училище. Взехме я двайсетина дни преди абитуриентския й бал. После я закарахме на бала и пак си я взехме. Анелия също я чакахме да завърши в Котел музикалното училище. Работата с жив оркестър много им помогна. Научиха се на мизансцен и да надушват на хората настроението.
Коя е най-добрата ти ученичка от тях?
Милко Калайджиев: Преслава и Галена са уникални и са тарикатки! Мира също, тя порасна при мен. Десет години сме заедно по сцените.
Кой е първият човек, с когото се съветваш, когато намериш според теб талантлива певица?
Милко Калайджиев: С жена ми, те всичките израснаха покрай нея. Не че тя е много по-голяма. Но ме съветва, това момиче има потенциал, на онова му трябва еди какво си.
Твоите момичета стават певици на годината. Ти някога ще станеш ли певец на годината?
Милко Калайджиев: Ха-ха-ха! Това е страшен въпрос. Де да знам. Тази година направих хубави песни, но това го решават хората.
Доста си капризен към дисциплината на певиците…
Милко Калайджиев: Много съм капризен. Не ми ли хареса някоя още от първия момент, никой не може да ме убеди, че може да пее или има потенциал. Няма такова нещо.
Как са близнаците? Остава ли ти време за тях?
Милко Калайджиев: Четири дни си останах в къщи и бях много щастлив, да ти кажа. Взимам ги от училище, карам ги на уроци и на тенис. Не можах изобщо да се порадвам на наградата си, защото на следващия ден имах участие и след това заминах за Белгия. От там се прибрах в Свиленград и хората почнаха да ми се обаждат, за да ми честитят наградата. Въобще не можах да им се нарадвам.
Близнаците май ще стават спортисти, а не певци?
Милко Калайджиев: В никакъв случай, никога не съм искал да стават певци. Не, че не са музикални, но фалшивичко пеят. Онзи ден единият искаше да го записвам на тромпет. Викам: „Бе тате, казах ти да кажеш на госпожата, че си фалшив”. А той ми отвръща: „Тя каза, че пеенето няма нищо общо със свиренето.” Казах му: „Добре, но не искам да ставаш музикант, бе тате. Нито тромпет, нито каквото и да е било”.
Къде почивате семейно обикновено?
Милко Калайджиев: Напоследък често ходим във Велинград. Много години почивахме на Приморско, после се преместихме на Царево. Тази година ще бъдем на Слънчев бряг. Бяло море ни е на 160км, а черно на 180. На нас ни е по-близо да ходим в чужбина на почивка.
Говориш само за нашето Черноморие. Май не признаваш почивката в чужбина?
Милко Калайджиев: Националист съм. Освен това искам да си живея в Свиленград. Имал съм оферти да се преместя, но не желая. Брат ми, племенниците, всички са тук. Като изляза на разходка по главната улица с тоя се спра да поприказвам, с онзи се спра. Тази лудница, която е в София, не мога да я изтърпя.
Кой е най-големият ти гаф?
Милко Калайджиев: Когато бях музикант свирехме в Маджарово и сцената пропадна. Спомням си, че беше на Нова година преди много време. Както свирехме, сцената пропадна и се намерихме в мазето. Слава Богу, нямаше ударени и ранени хора, а само ожулени глезени и колена. Друг гаф беше, когато ме удари ток на сцената. С китарата доближих микрофона и започнах да пея. Изведнъж така ме удари ток, че изгоряха бушоните.
Какви нови песни подготвяш за почитателите си?
Милко Калайджиев: Правя дуетната песен с Петя Христозова, която се казва „Сто години самота”. Имам друга готова песен като текст и музика, остава само да я запиша. Ще стане хубава, пинизчийска песен. После ще й заснема клип, в който пак ще има хубави каки около мен. Летвата се вдигна много високо и доста трябва да работя, за да държа това ниво.
Милко, щастлив ли си, че все пак след толкова години те оцениха и ти дадоха статуетката за песен на годината?Милко Калайджиев: Скоро бях с Борко (Борис Дали) на едно интервю и той ме попита кога съм взел последно награда. Това беше, мисля, през 1992 година, когато станах певец на година с дуета ми с Мира „ Хей малката”. И Борко като чу вика: „Олеее, толкова ли време трябва да чакам!” Трябва да се чака, хитът излиза рядко. През 2009 година тази песен „За да те забравя” намери мястото си. Всъщност хората ни правят песните хитове. Ние ги пеем, но те решават в крайна сметка.
Ти си от певците, които надушват коя песен ще стане хит и от коя млада певица ще стане звезда.
Милко Калайджиев: Това е така, защото знам какво се търси. Наистина ги надушвам тези неща. Винаги съм разбирал кое момиче има потенциал и кое няма. Имах едно момиче наскоро, което жестоко пееше, но няма харизмата, излъчването и обаянието, което имат другите мои колежки. Всички, които са били до мен, малко или много са прихващали от моето държане, начин на поднасяне на песен и са имали шанса да се докоснат до магията ми, ако щеш. Може да звучи хвалебствено, но е така. А пък и от моята уста как да звучи!
Спомняш ли си преди години как се запозна с Преслава или Анелия?
Милко Калайджиев: Работех с една група от Добрич и те ми казаха за малката Петя, че страшно пеела. Тогава Преслава беше ученичка в 9-10 клас. Певицата ни замина да работи в Дубай и трябваше някой да я замести. Тогава те докараха Преслава, която още не беше завършила училище. Взехме я двайсетина дни преди абитуриентския й бал. После я закарахме на бала и пак си я взехме. Анелия също я чакахме да завърши в Котел музикалното училище. Работата с жив оркестър много им помогна. Научиха се на мизансцен и да надушват на хората настроението.
Коя е най-добрата ти ученичка от тях?
Милко Калайджиев: Преслава и Галена са уникални и са тарикатки! Мира също, тя порасна при мен. Десет години сме заедно по сцените.
Кой е първият човек, с когото се съветваш, когато намериш според теб талантлива певица?
Милко Калайджиев: С жена ми, те всичките израснаха покрай нея. Не че тя е много по-голяма. Но ме съветва, това момиче има потенциал, на онова му трябва еди какво си.
Твоите момичета стават певици на годината. Ти някога ще станеш ли певец на годината?
Милко Калайджиев: Ха-ха-ха! Това е страшен въпрос. Де да знам. Тази година направих хубави песни, но това го решават хората.
Доста си капризен към дисциплината на певиците…Милко Калайджиев: Много съм капризен. Не ми ли хареса някоя още от първия момент, никой не може да ме убеди, че може да пее или има потенциал. Няма такова нещо.
Как са близнаците? Остава ли ти време за тях?
Милко Калайджиев: Четири дни си останах в къщи и бях много щастлив, да ти кажа. Взимам ги от училище, карам ги на уроци и на тенис. Не можах изобщо да се порадвам на наградата си, защото на следващия ден имах участие и след това заминах за Белгия. От там се прибрах в Свиленград и хората почнаха да ми се обаждат, за да ми честитят наградата. Въобще не можах да им се нарадвам.
Близнаците май ще стават спортисти, а не певци?
Милко Калайджиев: В никакъв случай, никога не съм искал да стават певци. Не, че не са музикални, но фалшивичко пеят. Онзи ден единият искаше да го записвам на тромпет. Викам: „Бе тате, казах ти да кажеш на госпожата, че си фалшив”. А той ми отвръща: „Тя каза, че пеенето няма нищо общо със свиренето.” Казах му: „Добре, но не искам да ставаш музикант, бе тате. Нито тромпет, нито каквото и да е било”.
Къде почивате семейно обикновено?
Милко Калайджиев: Напоследък често ходим във Велинград. Много години почивахме на Приморско, после се преместихме на Царево. Тази година ще бъдем на Слънчев бряг. Бяло море ни е на 160км, а черно на 180. На нас ни е по-близо да ходим в чужбина на почивка.
Говориш само за нашето Черноморие. Май не признаваш почивката в чужбина?
Милко Калайджиев: Националист съм. Освен това искам да си живея в Свиленград. Имал съм оферти да се преместя, но не желая. Брат ми, племенниците, всички са тук. Като изляза на разходка по главната улица с тоя се спра да поприказвам, с онзи се спра. Тази лудница, която е в София, не мога да я изтърпя.
Кой е най-големият ти гаф?Милко Калайджиев: Когато бях музикант свирехме в Маджарово и сцената пропадна. Спомням си, че беше на Нова година преди много време. Както свирехме, сцената пропадна и се намерихме в мазето. Слава Богу, нямаше ударени и ранени хора, а само ожулени глезени и колена. Друг гаф беше, когато ме удари ток на сцената. С китарата доближих микрофона и започнах да пея. Изведнъж така ме удари ток, че изгоряха бушоните.
Какви нови песни подготвяш за почитателите си?
Милко Калайджиев: Правя дуетната песен с Петя Христозова, която се казва „Сто години самота”. Имам друга готова песен като текст и музика, остава само да я запиша. Ще стане хубава, пинизчийска песен. После ще й заснема клип, в който пак ще има хубави каки около мен. Летвата се вдигна много високо и доста трябва да работя, за да държа това ниво.
