Специално пред bliasak.bg младата ни надежда в алпийските ски Алберт Попов сподели какво е чувството да печелиш медали, какви са плановете му за в бъдеще и как се забавлява през свободното си време.
Здравей Аби, къде те намираме в момента?
Алберт: В момента съм на Боровец на състезания, но веднага след тях заминавам за САЩ, където е световното първенство за мъже.
Преди дни се върна с два сребърни медала от европейския младежки олимпийски фестивал в Австрия и Лихтенщайн. Какво е усещането от подобни успехи?
Алберт: Усещането е наистина велико, чувствам се горд при подобни успехи. Когато направя голям успех знам, че съм си свършил работата добре и че многото тренировки и усилия показват резултат.
Предполагам, че да седиш на стълбичката с медалисти, да слушаш българския химн и да знаеш, че държавата ти се гордее с теб е нещо наистина вълшебно?
Алберт: Така е, да си на стълбичката да слушаш своя химн наистина е вълшебно, не може да се опише с думи. Винаги настръхвам, когато чуя химна на България и се чувствам горд българин.
Смятан си за един от най-талантливите ни млади алпийци. Това не те ли напряга?
Алберт: Предишния сезон имах проблеми с това, психически се натоварвах с мислите: "Дали ще успея да им покажа на какво съм способен? Ще успея ли да се спусна добре?" и разбрах, че това само ми пречи и не ми помага с нищо. Сега мисля, че не се напрягам и затова ми върви повече.
Трудно ли се печелят медали? Или по-скоро с цената на какво?
Алберт: Трудно, много трудно, трябва постоянно да се тренира, както във фитнеса, така и на сняг през целия сезон. Цената е голяма, много малко време прекарвам с близките си, нямам много свободно време за себе си, но го правя с желание и все още се забавлявам.
Разбрахме, че ти предстои участие на Световния шампионат за мъже в САЩ, после и на Световното младежко първенство. Как се подготвяш за тези важни състезания?
Алберт: Подготовката се прави много преди тези състезания, мога да кажа дори през лятото. Изгражда се физиката и издръжливостта първо и тогава може да се мисли за такива тежки състезания. Понякога преди такива състезания отиваме няколко дена по-рано, за да имаме възможността да свикнем с различния терен и да сме готови за състезанието.
Как се запали по алпийските ски?
Алберт: Родителите ми ме качиха за първи път на близо 3 години, не помня първите ми качвания, но това ми стана начин на живот. Качваха ме в 8 сутринта на рейса за Витоша и се връщах в 4. Бяхме доста голяма група от деца на моята възраст, с които постоянно лудеехме и карахме по цял ден. Чаках с нетърпение следващия ден за поредното приключение. Когато ми беше първото състезание и спечелих усетих едно чувство, което ме изпълни с щастие и удовлетворение и до ден днешен копнея да се чувствам така. Страстта и емоцията ме запалиха към ските.
На какво те научи спортът?
Алберт: Научи ме, да вярвам в себе си, да не се предавам и да се боря, за да постигна това което искам.
Какви са плановете ти за за бъдещето ти развитие?
Алберт: Плановете ми са да продължавам да карам и да тренирам усилено, да се развивам в правилната посока. Искам да постигна целите си, които са свързани със ските, защото имам големи планове и не се предавам лесно.
От целия този спорт и подготовки остава ли ти свободно време? И какво обичаш да правиш, когато си свободен?
Алберт: Не е много, но и малкото време, в което съм свободен гледам да се разсея изцяло, за да съм готов за следващите състезания или тренировки. Обожавам в свободното си време да излизам с приятелите ми, които намирам за изключително забавни и ме разтоварват психически. Лятото обожавам да карам сърф това ми е другата страст, не мога да се насладя на почивката без няколко дни на сърф.
Забелязах, че си доста привързан към семейството и сестрите си. Предполагам е доста трудно да ги виждаш рядко заради ангажименти?
Алберт: Обичам семейството си те са хората, които винаги ще са до мен. Не се виждаме често, липсваме си, но когато сме заедно гледаме да си наваксваме. Понякога идват да ме гледат и подкрепят на състезанията в чужбина, тогава също прекарваме време заедно.
Не е ли малко разочароващо, че тук в България не те оценяват толкова много, колкото в чужбина?
Алберт: В България много малко хора разбират от ски, а когато не разбират не знаят дали състезателят се е представил добре или зле. В чужбина почти всички хора гледат ски и когато видят българин да показва такива резултати са изумени, защото нямаме писти, колкото австрийците и дълъг ски сезон, колкото техния. Нямаме перфектните условия и затова сме по-интересни.
Би ли се състезавал за друга държава?
Алберт: Аз съм си българин и за мен е чест да карам за България, не мога да си представя да карам за друга държава. Тук съм роден и искам да се състезавам за родината си.
За какво мечтаеш?
Алберт: Мечтата ми е да продължа да жъна успехи и един ден да спечеля златен медал от олимпийските игри за България.
