Нещото, на което учат всеки начинаещ курсист-шофьор, е това, че на първо време най-важно за него е да познава добре габаритите на управляваното возило и да умее да „държи пътя“ (най-малко, за да не хлътне в канавката).
В съвместното съжителство с любимия човек нещата също изглеждат долу-горе по този начин. Ако не познаваш добре човека до себе си (с всяко винтче и болтче от конструкцията му), ако допускаш думите на други, външни хора да застават помежду ви, двамата скоропостижно ще свършите в канавката. Само че за разлика от пътните злополуки в любовните взаимоотношения няма Пътна помощ. Нямаш жокер „обади се на приятел“, нито Неволята, която да поправи нещата.
В ултра-мега-хипер информационния 21 век нещото, което коли, беси и ремонтира, са думите. Казани на неподходящото място, пред неподходящия човек те стрелят от упор. Със същите тези думи, но в различна ситуация и с различен адресат пък можеш да удариш бингото. Ако се чудиш защо ми трябваше да избръщолевя всичко това, то е, за да те убедя, че надали има нещо по-несигурно от думите. В зависимост от атмосферата и почвата, в която попаднат, те могат да се модифицират от нещо пречистено в нещо страшно. Те са възможно най-несигурният източник за достоверна информация. Дори когато би трябвало „да те предпазят“, по-добре заложи на сигурното „ръка да пипне, око да види“. Освен всичко имай предвид, че не всеки, който говори много, ти мисли доброто
Ако и в теб вече са покълнали семената на тези прозрения, то ще се постарая да наторя добре почвата под корените им. Веднъж докато висяхме на опашка в магазина заедно с една съседка, тя ми се оплака как преди време някаква нейна „приятелка“ непрекъснато я съветвала какво да прави със съпруга си и какво не, уж за да бъдат двамата щастливи по-дълго време. Въпросният семеен стратег всъщност била разведена позастаряваща госпожица, която благодарение на големия си опит с мъжете така и не успяла да създаде семейство и деца. За сметка на това винаги си намирала жертва, която компетентно „да съветва“. Споделяйки тази история, съседката ми се ядосваше, че изобщо е слушала въпросната „патица“. „Непрекъснато ме убеждаваше, че прекалено съм го разпуснала моичкия и че трябвало да го държа по-изкъсо, ако не искам след някой друг месец да ме превърне в домашна прислужница – жалваше се над ухото ми тя. - Само след две седмици, слушайки съветите й, разговорите с мъжа ми се свеждаха до „Добро утро! - Лека нощ!“.
Докато слушах историята й, се опитах да тегля чертата и да изчисля още колко ли двойки от познатите ми са попадали под масовия геноцид на подобни „доброжелатели“. За мой най-голям ужас те се оказаха не малка цифра. Между тях, разбира се, беше попадала и моя милост.
Все още ми е трудно да забравя една от най-драматичните раздели, която някога съм преживявала благодарение на майката на гаджето ми. Уверена, че синът й не може (а и не трябва) да си губи времето с разни простосмъртни (тоест аз) и да се пилее нахалос, плановете на госпожата за бъдещето му изглеждаха по-иначе. А аз само ги осакатявах. И според така стеклите се обстоятелства изведнъж се оказах камъкът, обесен за шията на сина й! След един доста драматичен разговор, който двете проведохме на четири очи, нямаше как да не си задам въпроса: защо и как някой си присвоява правото да прекроява чуждите съдби и да пренарежда нещата от живота според собствените си представи за уют? В един такъв осакатен фън шуй на взаимоотношенията всяка изречена дума може да обърне каретата на общото щастие. Или пък да я превърне в тиква тогава, когато и двамата най-малко сте го очаквали. Още по-важен е въпросът: защо и как позволяваме на един толкова прост вирус да разбие имунитета, който дълго време сме градили?
Ако усещаш, че подобни плевели са плъзнали и към твоята градина, постарай се да ги изкорениш навреме. Успеят ли да се проврат под портата, всеки опит да ги унищожиш ще ти коства огромни усилия.
