Той е от хората, които винаги имат какво да кажат. За разлика от повечето известни мъже в България, той е с дар слово и чувство за хумор. Заради неизчерпаемата му енергия го познавате като дизайнер, актьор, телевизионен водещ. Днес е в най-важната роля в живота си - на щастлив баща и съпруг. Останалото си върви, но както казва той, в един момент ставаш по-мъдър и гледаш на света с други очи. За нас е удоволствие да ви “срещнем” с Жоро Пентаграм.

Здравей, Жоро! Напоследък си много зает, много пътуваш. Каква е причината?

Наистина пътувам много, но това ме зарежда, защото го обичам. Занимавам се с програмите на една от най-популярните вериги казина в страната и съм по участия 20 дни в месеца.

Напоследък не сме те виждали в телевизионния ефир като водещ. Защо?

Защото не искам да водя нещо, просто за да се показвам. Искам да водя собствен нощен блок, за който имам брилянтна концепция от доста време. Лошото е, че от няколко години тази професия започна да губи блясъка си. Всеки втори е вече водещ на нещо някъде, а хората все по-малко гледат телевизия за сметка на по-добрата алтернатива – интернет.

Има ли реален шоубизнес в България според теб?

Имаме си наш, роден шоубизнес и наши си звезди. Преди години, хората си обичаха артистите и звездите, но в днешно време правилата ги няма и претендентите за звезден статут станаха повече от нормалните хора. Имаме много псевдо-звезди. Затова и обикновените хора намразиха тази титла.

Какво липсва?

Липсват правила и ясни критерии. Освен това, реално талантливите хора са също голяма рядкост, но все пак ги има. За жалост, те не са толкова амбициозни колкото по-посредствените, които ги изместват почти на всички фронтове.

До колко тогава ги има истинските звезди в България?

Има ги. Цялата стара генерация актьори например, играли във всички любими български филми са звезди. Друг е въпросът, че им признахме звездния статут едва след като ги изгубихме завинаги. Сега всички се убедихме, че няма приемственост и тези, които могат да ги наследят, се броят на пръстите на едната ръка.
 
Продължаваш ли да създаваш дрехи?

От пет години не съм хващал ножицата и иглата, но моето овакантено място в модата остана празно. Никой не може да повтори „Пентаграм” , но е тъжно, че и няма кой да го продължи.

Защо е толкова трудно в България един дизайнер да се задържи и да успее?

Защото сме малък пазар и битката с богатите чужди марки не е по силите на всеки. Аз започнах на един таван с една шевна машина под въжето с пране. За 10 години събрах един кашон награди и касетки с ревюта. Станах най-успешната марка за кожени облекла, но бях сам. Никой не посмя да инвестира в българска марка, която към днешна дата щеше да е вече индустрия. Уморих се да воювам сам!

Ти можеш ли да се издържаш само от създаването на модели?

Разбира се! Аз имах ателие и шивачки, но въпреки това имахме толкова работа и клиенти, че буквално заспивах и осъмвах в ателието. Нямах време нито за себе си, нито за нищо извън ателието, кожите и модата. Това е самоубийствен режим на живот който продължи години и просто в един момент спрях, иначе щях да „скъсам пружината”.

Как върви семейният живот?

Чудесно! Имам усещането за някакъв душевен синхрон и хармония. Имам време за себе си, за сина ми Крис, за жена ми, за всичко.

 Детето промени ли ви и двамата с Юлия?

Промени ценностната ни система и приоритетите. Започваш да гледаш на света по един спокоен и по-мъдър начин. Дадох си сметка, че малкият Крис е най – големият шедьовър, който успях да създам и че нищо друго, което съм постигнал или създал преди, не може да се сравни с него!

Много неща се изписаха за вашата връзка. Сега нещата успокоиха ли се малко? 

Сигурно имат нещо по-актуално, с което да си чешат езиците, а и в нашия дом жълта преса никога не е влизала.

Имало ли е клюки и интриги, които са променяли взаимоотношенията ви?

Преди време, създаваха много напрежение, но след толкова години човек се научава в какво да вярва и на какво да не обръща внимание. Просто познавам човека до себе си, познавам приятелите си, познавам и други жертви на интриги. За нас е важно хората, на които държим, да знаят истината – другите да мислят и говорят каквото си искат!

Много пъти ви „развеждаха”, спокойно ли приемаш тези неща?

Съвсем спокойно! Даже ги съжалявах, как измислят да пишат такива глупости за един куп наши общи познати, но явно има още хора които да вярват на такива издания.

Сега, когато имате и дете, не се ли дразниш повече на клюките?

Аз не ги знам, а и не искам нито да ги чувам, нито да ги чета. Безразличието е страхотна панацея срещу всичко жълто около нас.

Как минава денят ти?

Ако съм си у дома, обичам да спя до късно. Да пия първото си кафе пред компютъра и да подреждам програмите за седмицата. Обичам да играя с детето си и да почивам. Дойде ли време за поредното месечно турне – денят и нощта разменят местата си.
 
 В момента ситуацията в България. Как се оцелява?

Хората се умориха 20 години да живеят в реформи, беззаконие и стрес. Напрежението избива парата навсякъде другаде, само не и в посока на тези, които са виновни за това. Нямат и на кого вече да вярват, защото всички ги излъгаха. Мисля, че следващите избори ще са последният ни шанс сами да се извадим от тинята преди да се е наложило да дойдат чужденци да вкарват ред в страната и да я управляват.

Мислил ли си някога да живеете в чужбина?

Да, преди 10 години с Джули бяхме на крачка от емиграция. Аз бях работил преди това в Швейцария и имах контактите. Проблемът беше визовият режим.

 От какво се дразниш?

Дразня се от пълното ни безхаберие за всичко! Дразня се, как без никаква сериозна съпротива оставихме да унищожат природата ни, да циментират Черноморието ни, да заличават в цели региони българската идентичност и християнски ценности.

Би ли сменил някога това, с което се занимаваш? Юлия опита с политиката...

Аз съм твърде емоционален, за да съм добър политик. Особено при този парламент, ако съм по някаква случайност вътре, има поне десет човека, които ако ги видя очи в очи, ще трябва да викнат охраната. Не съм за тази работа!

 Къде ще си през коледните празници?

Ще съм с най-близките ми хора, ще посетя роднините си и ще направя така, че всички около мен да се почувстват щастливи и обичани.