Половинката на Руслан Мъйнов вдъхновила текста на новата му песен „Обич облечи“ преди повече от две години, но той й я подарява чак сега

Актьорът от „Комиците“, който се изявява също толкова успешно и като певец, преди дни зарадва феновете си с нова, авторска песен и клип към нея - „Обич облечи“. Баладата няма как да не плени нежните сърца, особено с прочувствения текст, който, както и музиката, е дело на Руслан. И, разбира се, е вдъхновен от конкретна жена. Остава само да гадаем дали тя е колежката му от „Комиците“ Анелия Луцинова, с която слуховете го свързват, разделят и събират от 2-3 години насам, защото той непреклонно отклонява, както винаги, темата за самоличността на любимата си с мила усмивка. Руслан Мъйнов преди години стана тотална звезда с шеговити поп фолк хитове, като „Що така бе, Миме“ и „Горе на черешата“, изпълнени с „Ку-ку бенд“, след което рязко смени амплоато – започна да пее любими руски романси, направи над 70 концерта с този репертоар и издаде албум. Сега синеокият бесарабски българин отново се връща към българските песни, но при него думите „комерс“ и „срок“ и „план“ никога не са били водещи, а това, което му диктува сърцето. Така „Обич облечи“ кача своето време повече от две години.

Откога не беше правил авторска песен?

Не толкова отдавна, колкото изглежда. През 2014 г. издадох албум с руски песни и в него има една авторска песен, посветена на майка ми. Но тя е на руски, а песен на български не съм правил от 2004 г.

Защо, нямаше вдъхновение ли?

Дотогава работех в друг жанр. В него постигнах резултати, но ако бях останал в тази ниша, нещата щяха да стават все по-зле. Защото, когато човек се занимава с творчество, то трябва да му носи удоволствие. Ние страшно много се забавлявахме, когато правихме онези песни, но забавлението лека-полека си отиде с постоянното гонене на срокове на всяка цена. Захванах се с друго, което ме запали - да направя албум с руски песни. А сега пък ми залипсваха хубави български песни и реших да запиша тази. Имам идеи и работя и по други авторски. Но това не означава, че скоро ще имам албум, че си поставям някакви срокове. С тази песен например процесът бе дълъг, почти две години .

Това ли е въпросната песен, за която през 2015-а беше споменал, че си написал, защото си влюбен?

Да, тя е инспирирана от истински емоции, личи и от текста. Музиката пак е такава, каквато аз лично харесвам, не робувам на модерните течения, въпреки че много хора казваха – ама тя пак звучи като романс, освен това е доста дълга... По мое мнение, като правиш нещо, трябва първо да зарадваш себе си. Тогава то ще може да докосне и хората. Ако смачкам тази песен в по-модерен бийт, тя ще стане като всичко друго, вече няма да е „моя“.

Още ли си със същата жена, вдъхновила „Обич облечи“?

Да, слава на Бога, не съм сам и това много ме радва. Аз много отдавна имах идея за текста на „Обич облечи“, но с появата си в живота ми тя го „побутна“ и песента вече е факт. Когато има големи емоции, те раждат нещо. През 2010 г. много хора ме напуснаха, рязко, нямаше половин година - баща ми, един мой много близък приятел, с когото бяхме като братя, една приятелка си отиде от болест, още един приятел загина от катастрофа. Събудих се тогава една нощ към 3 часа и написах текст на песен. Много време мина и аз още се чудя дали това нещо трябва да вижда свят, защото е прекалено лично.

Приятелката ти приема ли новоизлязлата ти тази песен като подарък, вълнува ли се?

Вълнува се, разбира се. Като стана готова, тя си беше точно подарък за нея. Но вече песента започва да живее свой живот.

Ти си бесарабски българин, но си израсъл в Украйна. Доколко си българин по душа и доколко си повлиян от мястото, където си израсъл?

Най-вече съм българин, разбира се. Израснал съм между българи, баба ми и дядо ми са говорили предимно български в селото, където са живели, и само малко руски, колкото да могат да се оправят. Може би от руснаците съм взел желанието за повече мащаб, за широта, включително в общуването с хората. Българите мислим повече на дребно, целия ни живот се разпилява в битовизми, а руснаците гледат повече не задачите, свръхзадачите. Те питаят и повече любов и уважение към изкуството – всеки там като малък е свирил или на пиано, или на китара, или на цигулка, рисувал е, танцувал е, пял е... Там, във всяко едно предприятие, независимо какво произвежда, можеш да влезеш и веднага да събереш самодеен състав на такова ниво, че да се явите на фестивал.

Но ти избра България. Някой карал ли те е някога да се чувстваш чужденец тук?

Има неща, които човек избира не мислейки и разсъждавайки, а със сърцето и душата си. И аз направих този свой избор от 17-годишен. Някои хора са се опитвали да ме накарат да се чувствам чужденец, още в началото, когато не говорех добре български, но не са успявали. На мен не ми пукаше – аз бях много позитивно настроен, виждах само хубавото около мен и гледах да изпълнявам задачите, които съм си поставил.

Наскоро стана на 40 години. Усещал ли си понякога, че си жертвал личния си живот заради работата?

Не. Професията нищо не ми взима, тя ми носи само радост и емоции. След още 40 години ще водим пак този разговор, да видим дали съм грешал. (Смее се). Мисля си, че вече имам време за мен и хората около мен, нещата се променят и това е най-хубавото.