Ваня Монева е известен български диригент.

Ваня Монева е известен български диригент. 

През 1994 г. основава и ръководи до днес народния хор "Космически гласове".

Освен това тя е майка и на една от най-популярните БГ изпълнителки – Мария Илиева. Ето какво сподели Ваня Монева пред bliasak.bg за работата си и за плановете с известната си дъщеря.

Майката на Мария Илиева - Ваня МоневаГ-жо, Монева, в света няма много жени диригенти. Вие как се насочихте към тази професия?
Ваня Монева: Пътят, който извървях, докато стана диригент, бе дълъг. С музика се занимавам от много малка – от петгодишна свиря на пиано, по-късно учих в Музикалното училище „Проф. В. Стоянов“ в гр. Русе. Именно там мой преподавател откри скритите заложби на диригента у мен. И така кандидатствах в Музикалната Академия. Приеха ме в специалност Хорово дирижиране. Имах щастието да бъда студентка на проф. Васил Арнаудов. Дирижирането се превърна в моя съдба – нещо, без което не мога да си представя живота си.

Откъде идва силната ви любов към българската народна музика?
Ваня Монева: Закърмена съм с народната песен. По майчина линия се пееше, а по бащина – се свиреше. Това са корените ми. Фолклорът е моето вдъхновение, сила, опора и радост. 

Имате ли любима народна песен?
Ваня Монева: О, да и то не една: „Злато моме“, „Заблеяло ми агънце“ , „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Авлига пее“, „Руфинка болна легнала“, „Калиманку денку“, „Елено чедо“.... и още, и още. Българската народна песен е изключително съдържателна. Тя е съхранила и носи във времето българския дух и култура, българския бит и история. Възпява красотата на природата ни, хубостта на българката, любовта и разлъката, труда, хумора, всичко, което характеризира българина. Толкова много мъдрост е събрана в нашите песни! Толкова красота, богатство на ритми и мелодика са събрани в тях, че интересът към нашия фолклор не само не спира, а се увеличава по всички краища на света!

Според вас обича ли българинът своята народна музика или тя вече е изместена от по-комерсиалните жанрове?
Ваня Монева: Българинът обича своята народна музика. Убедена съм, че тази обич няма да секне. Като продуцент в БНР имам възможност да присъствам на фолклорни конкурси и събори и в най-отдалечените кътчета на родината ни. Не можете да си представите колко хора срещам там, щастливи, когато пеят, свирят, танцуват. България ще я има, докато го има нашия фолклор, нашите народни традиции. И, разбира се, поколенията, които да предават на идните такива това огромно богатство.

Защо решихте да кръстите хора „Космически гласове“?
Ваня Монева: Една от причините е, че българска песен лети в космоса. А друга е, че според мен несъмненият портал към Вселената са Родопите. Там пък се е родил Орфей, чийто дъщери до ден днешен пеят на тази земя. И ето, вече 20 години заедно с моите Космически момичета разнасяме славата на българската народна песен.

С колко хористки работите в момента и на каква възраст са?
Ваня Монева: В момента певиците в хор „Космически гласове“ са 20. А възрастта е от 17 до 36 години. Млади, красиви, талантливи.

Трудно ли е да се дирижира хор само от жени?
Ваня Монева: Аз съм дирижирала всички възможни разновидности на хорове: детски, момчешки, средношколски, мъжки, женски, смесени. Женският народен хор е различният хор. В нашия състав сме изградили такива взаимоотношения, че всеки да се чувства комфортно и като у дома си. Създали сме един „организъм”, който сам изхвърля като чуждо тяло всеки, който не се вписва в нашата среда. Мое вътрешно убеждение е, че ако в един колектив няма атмосфера на доверие, на лоялност, толерантност, на загриженост и отговорност, не е възможно да се прави стойностно и ярко изкуство. Истинско изкуство се прави с открито и чисто сърце и с много обич. В нашия хор това го има.

Всеизвестен факт е, че където има много дами, винаги има някаквиundefined разногласия. Как се справяте в такива ситуации?
Ваня Монева: Просто при нас няма такива ситуации. Разногласия няма. Работим и общуваме с добро, в сговор и съгласие.

Вашата дъщеря Мария Илиева е популярна с гласа си. Смятате ли, че той може да бъде наречен „космически“?
Ваня Монева: Когато на нейния голям концерт „10 години Лунен сън“ имахме общо изпълнение с нея и хор „Космически гласове“, се получи прекрасно единение. Да, тогава тя бе част от космическите гласове, а ние – част от нейния талант!

Вие ли насочихте Мария към музиката или тя сама избра този път в живота?
Ваня Монева: Музикалността е генетично заложена на Мария. От 5-годишна се занимава сериозно с пиано, солфеж и теория на музиката. Има и седемгодишна вокална подготовка в хоровата школа, която аз ръководех. Всичко това несъмнено е едно посвещение на музиката. И независимо, че тя завърши образования, далечни на музиката, талантът си каза думата. Тя просто пожела да пее. И аз подкрепих това нейно решение.

Сигурно много се гордеете с постиженията й. Някога искало ли ви се е тя да се беше насочила към фолклорната музика?
Ваня Монева: Истина е, че се гордея с Мария. И поводи за гордост ми е давала от съвсем мъничка. Не смятам, че е необходимост да се насочи към фолклора. Достатъчно е, че го обича, че го пее, че се вълнува, когато го слуша, че има свои любими народни изпълнители и песни.

Харесвате ли последните проекти на Мария и по-специално песента „Видимо доволни“, която предизвика широк обществен отзвук?
Ваня Монева: Мария е доказала и доказва всеки път на сцената какво може. Качествата й на творец и личност са видими. Подкрепям я във всяко нещо, което прави.

Какво бихте посъветвали дъщеря си за нейната кариера оттук нататък?
Ваня Монева: Да следва себе си. Вярвам в нея и знам, че има достатъчно мъдрост, за да прави това, което би я изградило и изявило по най-добрия начин!

Мария е пяла с „Космическите гласове“. Бихте ли осъществили нов проект с нейно участие?
Ваня Монева: Разбира се. Би било чудесно да направим отново подходяща компилация, за да сме заедно на сцената. Повярвайте ми, няма нищо по-прекрасно от това да правиш музика заедно с детето си на една сцена.

Обмисляли ли сте го?
Ваня Монева: Аз имам един принцип, който съм предала и на Мария. Артистът трябва да има какво да каже, когато излезе на сцената, а не просто да присъства на нея. Затова, когато намерим и стигнем до най-подходящия музикален вариант за съвместна изява, ще го направим по най-добрия начин!